Чести грешки при отглеждането на куче

Кучетата не се продават с упътвания към тях и са нужни време, търпение и информация, за да може новия стопанин да се справи с трудностите, които изникват при възпитаването на този нов член на семейството. Повечето неопитни стопани повтарят едни и същи грешки, къде от дезинформираност, къде от незаинтересованост, къде от заблуда.

Не се записват с кучето си на “кучешко училище”.

Освен от уроци по послушание, малкото куче се нуждае и от добра социализация. В едно добро училище освен задължителните “Не”, “Ела”, “Седни”, “Стой” и т.н. кучето ще се научи да общува с други животни и хора. Не правете грешката да пращате кучето си на училище-пансион, освен, че го подлагате на съвсем реална опасност и стрес, не получавате и това, което сте искали – връщат ви едно животно, което най-много да слуша учителя, а не вас. Добрия учител е този, който научава хората как да работят и общуват с кучетата си.

Възпитават кучето по някакви свои си методи и не поощряват доброто поведение.

Физическото наказание и крясъците по никакъв начин не отстраняват причините за лошо поведение на кучето. Спомнете си собственото си детство. Най-доброто възпитание е чрез поощряване и награди, защото тогава кучето е заинтересовано да слуша – приятно му е да изпълнява команди, за които получава похвала или хапка.

Проявяват неграмотност по отношение на породата.

Когато избирате куче не гледайте толкова външния му вид, а прочетете за характера и предназначението на породата. Нюфаундленда си няма работа в 52кв.м. гарсониера, колкото и готин да ви се струва. Опитомявайки кучето и създавайки такова голямо разнообразие породи хората са направили възможно отглеждането на кучета във всякакви условия – нужна е само една обективна оценка на начина ви на живот – не се срамувайте да си признаете мързела.

Оставят кучетата си да живея самички на двора.

Кучетата са социални животни и живеят на глутници. Дори и най-страхотния двор не може да замени нуждата от общуване – изолираните кучета лаят, копаят, вият и правят невероятно изобретателни опити за бягство. Прекарвайте време с кучето си в градината, играйте си, направете така, че градината да е място за забавление, а не за заточение.

Не осигуряват достатъчна физическа активност.

Когато кучето не се движи достатъчно то започва да скучае, напълнява, боледува, прави бели, лае, дъвче или копае. Както и хората, всички кучета имат различна нужда от движение – вашата работа е да разберете как стоят нещата при вашето куче и да си направите график, по който да действате. Може да имате късмет с мини-хипопотам, който има нужда от 30 минути бавно шляене сутрин и вечер, а може и да нямате с някое магаре, което търченето под 5км. въобще не го брои за разходка.

Не осигуряват собствено местенце на кучето си.

Кучето има нужда от леговище, което да си е само негово. Ако е нервно и изплашено, то ще отиде да се скрие там и ще се почувства защитено. Всяко живо същество трябва понякога просто да бъде оставено на мира – да си дремне или да полежи без никой да му обръща внимание.

Оставят кучето да си мисли, че е водач на глутницата.

В началото може и да ви е весело, че кучето ви краде възглавницата или се инати като го карате да се разкара от любимото ви канапе. Постепенно обаче кучето ще става все по-нахално, докато накрая не почне да ви се зъби и да се опитва да ви подчини. Командирът вкъщи сте вие, а не то – то ще получава храна и внимание както и когато вие прецените. Поощренията трябва да се изработват, не да падат ей-така от небето.

Сбогуват се по 100 часа преди да излязат някъде.

Ако прегръщате и галите кучето си с чувство за вина преди да излезете то непременно ще разбере, че се случва нещо много кофти за него и ще си отмъсти – я с унищожаването на нещо любимо в къщата, я с непрестанен лай или пристъп на паника. Не е голяма работа че излизате (или се прибирате), не му обръщайте чак толкова внимание – даже най-добре го разсейте с нещо, примерно с храна или играчка.

Дават на кучетата си остатъци от човешката храна.

Колко е неприятно да се храниш, когато изпод ръката ти неуморно те следят две блестящи очи и един мокър нос, които издават огромното желание на притежателя им да изплюска всичко, което имате в чинията си. Да не говорим, колко вредни могат да бъдат човешките храни за кучето. Има си чудесни кучешки храни – давайте му ги тях, то не е нито кофа за боклук нито има нужда да го глезите толкова.

Имат нереалистични изисквания към кучетата си.

Кучетата не са хора (да се повтаря всяка сутрин и вечер пред огледалото). Кучетата имат нужда от логично и последователно възпитание, за да живеят добре с хората. Те не разбират когато им се обяснява дълго и продължително колко е лошо да се гризе крака на масата, едно простичко “Не” ще свърши доста по-добра работа. Най-големите кучешки гении са станали такива, защото е имало кой да ги научи, не очаквайте като си вземете немска овчарка да се превърне в полицай К9 без да положите нужните усилия.