Здраве и профилактика

Защо кучето трябва да бъде ваксинирано?

Какво е имунитет? Ако животно /човек ими имунитет към едно заболяване, това означава, че рискът да се разболее от тази болест е малък.
Имунитет при възрастни кучета може да бъде изграден в резултат на
*редовни ваксинации
*преболедуване и оцеляване от определена болест

Имунитет при малките кученца
През първите седмици малките кученца са защитени от т. н. пасивен имунитет, който изграден чрез коластрата и преминалите с нея антитела. Този имунитет обаче намалява с времето и бебетата стават възприемчиви към инфекциозни заболявания

По принцип са правени изследвания на кученца при ваксинация с ваксина с определен титър на вируса в нея- този титър при повечето ваксини е еднакъв независимо от фирмата производител и вирусният щам е точно определен.

Така - установено е , че кученца родени от неваксинирани майки към 35-45 ден вече нямат необходимата защита от майчини антитела - и ваксинацията в този период ще създаде първоначален макар и частичен имунитет / имунната сестема още не е развита напълно и срещата с нов агент изисква време за реакция и настройка/

Кученца родени от ваксинирани майки- титъра на майчините антитела е достатъчно висок да ги защити някъде до 50 - 55 ден като непрекъснато намалява - стръмно на долу - 1 ваксина която пак ще създаде частичен имунитет

Уточнение - съществува тока наречения прозорец на имунитета - това е момента когато титъра на антителата е достатъчно висок за да "неутрализира" поставената ваксина ,но недостатъчен за да защити кучето при евентуална инфекция

ВАЖНО поради горните изброени причини и поради това че изследването на титъра на антителата преди ваксинация е доста скъпо дори и за западняците се въвеждат схеми на ваксинация

схемите са различни и всеки ветеринарен лекар преценява кога и колкократно да ваксинира.

първоначалните реваксинации създават имунитета който е нужен за оцеляването на кучето в най рисковия период бебе,младо куче когато е все още неукрепнало

Годишните реваксинации стимулират имунната система и я поддържат "готова за бой"

Вече има ваксини които са създадени ,когато има ранен риск от заразяване или има опасност от пренос на такава и се поставят на 28-35 ден те са с много по- висок титър на вируса от предполагаемия титър на майчини антитела.

Заплождането на кучката е планирано мероприятие което предполага чесе знае +,-, един месец предварително , ваксинирането на кучката преди заплождане ако е ваксинирана същата година и периода от предната ваксина е над 6 месеца гарантира висок титър на майчини антитела при бебетата някъде до 55- 60 ден откоето следва 1 ваксина при липса на рискови фактори.

Когато кучката е бременна и се налага ваксинация- рискова обстановка-се прави до 25 ден от бременноста с убита бебешка ваксина ,като трябва да се отчете фактора да алергична реакция

Най добрият вариант е да се изчака кучето да роди и да се ваксинира заедно с бебетат или месец след като са отбити

Схема за ваксинация

Примерна схема за ваксинации

1. DHP - м/у 42 до 45 ден

2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата

3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец

4. RABIES - на 6-тия месец

5. DHPPi + LEPTO + RABIES - всяка година +след 6 месеца LEPTO

DHP - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза

DHPPi - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца

LEPTO - лептоспироза (двувалентна)

RABIES - бяс

30-40 ден Р

40-45 Р + corona или DP или DP+CORONA или DHP

50-60 ден DHP; DHPPi ; DHPL ; DHPPiL ;DHPPiL+ CORONA

70-90 ден DHP +L; DHPPi +L ; DHPPi+ L+ CORONA

6 месец Rabies ; DHPPiLR ;DHPLR ; LR

Изброих различните кобинации на ваксинални схеми - всеки лекар преценява според обстановката и конкретния случай колко и как да ваксинира.

Ваксинацията за бяс е задължителна и според българското законодателство кучетата и котките трябва да се ваксинират всяка година.

Аналните жлези

Секретът, който се изработва от тези жлези, е със специфична миризма и служи за маркиране.

Лечението на заболявания, асоцирани с аналните жлези дълго време бяха част от ветеринарната практика. Независимо от честотата с която практикуващите ветеринарни лекари се срещат с този проблем, диагностиката и терапията на болестите на аналния сак продължава да бъде объркваща и често погрешно интерпретирана. Грешките се дължат на липсата на познания за нормалното състояние, съдържание и функция на аналните жлези.

Аналния сак е образувание, намиращо се между вътрешния и външния анален сфинктер. То често е наричано "анални жлези", макар че този термин е по-подходящо да се използва за означаване на апокринните туболоалвеоларни жлези, намиращи се в субмукозата на границата между кожата и ануса. Всеки анален сак и изводния му канал, който се отваря латерално на ануса, са покрити със сквамозни епителни клетки.. По вътрешната повърхност се намират множество апокринни жлези, които отделят своя секрет в празнината му. Има и мастни жлези, които са повече по епитела на изводните каналчета.

Секрета на аналния сак се състои от секретите на апокринните жлези, десквамирани епителни клетки, бактерии и мазнини и обикновено се отделя навън когато кучето дефекира. Нормалния цвят варира от жълто към сивокафяво, а консистенцията от течна към вискозна. Течността може да съдържа твърди частици и да е гранулирана. Тези нормални вариации понякога водят до грешна диагноза за "възпаление". Секретът има обикновено зловонна миризма, която вероятно се дължи на бактериалното му разлагане. Тази миризма също варира в широки граници при различните кучета.

Разпространени са мнения, че секретът играе роля за маркиране на територия и че е сексуално привлекателен, но няма научни изследвания доказващи това. Едно изследване на кучки в еструс е показало, че мъжките са били привличани от миризмата на вагиналните изтечения и урината на кучките, но не и от миризмата на секрета от аналния сак / Doty & Dunbar , 1974/. Друго изследване на същите автори не е намерило връзка между хормоналния статус на животните и цвета, обема и миризмата на секрета.

ПАТОФИЗИОЛОГИЯ

Патофизиологията на заболяванията на аналния сак не е добре позната. Те могат да бъдат разделени на пренапълване, възпаление /сакулит/, абсцес и неоплазия. Предразполагащи фактори за пренапълване са намален мускулен тонус при малки и затлъстели кучета, хронична диария и увеличена секреция, съчетана с генерализирана себорея. Логично е да се предположи, че много меките изпражнения не притискат достатъчно аналния сак и не водят до изпразването му. Понеже изводния канал е релативно малък, всеки проблем, водещ до възпаление и едем на перианалната област може да предразположи към пренапълване вследствие частично запушване на изводните канали. Задържането на секрета може да стане предпоставка за възпаление, но не винаги. Абсцеса е обикновено следствие от сакулит.

КЛИНИКА

Признаците са подобни при пренапълване, сакулит и абсцес. Най често те са близане и чесане на перианалната област, тътрене на дупето, дискомфорт при сядане, болка. Трябва да се отбележи, че много заболявания имат подобна клиника. Ухапвания от бълхи например често водят до сърбеж в основата на опашката. Атопичен дерматит и хранителни алергии също водят до перианален пруритус. Други заболявания с подобна клиника са вагинит, проктит, перианална фистула, паразитози, перинеална херния и др. Кучетата със сакулит имат повишена гъстота и обем, както и силно неприятна миризма на секрета. Тези изтечения са често гнонйни, а понякога и кървави. Може да има еритема и влажен дерматит в тази област. Аналния сак обикновено е с увеличен размер при пренапълване, но може да не е уголемен при сакулит. При абсцес има зачервяване, оток, болка и фистула при разкъсване на абсцеса. Температурата може да е повишена. Поставянето на диагноза е проблем, понеже има голяма прилика в секрета на на нормалния и заболял анален сак.

ПРЕНАПЪЛВАНЕ

При пренапълване има разширение на единия или двата анални сака, но без данни за възпаление. Поради нормалните различия в големината на аналния сак при различните кучета е трудно да се постави диагноза "пренапълване" чрез палпация. Секретът тогава обикновено е по-гъст и със сив, сивокафяв до кафяв цвят. За да бъде изпразнено съдържанието е необходимо по-голямо усилие, като секрета може да излиза като тънки пръчици. Както беше отбелязано по-рано характеристиките на нормалния секрет варират в широки граници и може да има гъсти изтечения без клиника. Диагнозата следователно трябва да се постави на база клиниката и на второ място отговора след изцеждане на жлезите.

САКУЛИТ

Това е бактериално възпаление. Култури от възпалителен секрет показват растеж на различни бактерии, но тези същите микроорганизми ги има и в нормален секрет. Така че цитологични изследвания и бактериални култури са трудни за интерпретация и са ненужно оскъпяване на лечението. Клинициста трябва да се ориентира повече по симптомите и отговора на терапията, като винаги трябва да се съобрази с другите причини за перманентен сърбеж. При абцедиране си има типична клиника и поставянето на диагноза е лесно. Кожата е зачервена, гореща, има оток и болка.При руптура има гнойни изтечения.

ЛЕЧЕНИЕ

При пренапълване се изисква отстраняване на секрета чрез внимателно притискане с пръсти. За предпочитане е това да стане като показалеца е в ректума. Ако проблема е само пренапълване, то той се решава веднага след отстраняване на секрета. В случаите когато това често се среща, трябва да бъде потърсена предразполагаща причина. Препоръчва се затлъстелите кучета да отслабнат, а диетата да съдържа повече влакнини. Болестни процеси /алергии например/, които предразполагат към перианален едем и последващо частично запушване на изводните канали, трябва да бъдат идентифицирани и лекувани.

При кучета, които имат често пренапълване може да се прави периодично изпразване чрез притискане. Тази процедура не бива да се прилага при асимптоматични пациенти. Редовното притискане може да доведе до възпаления и не се препоръчва.

Терапията на сакулит включва изпразване на сака и промиване със стерилен солев разтвор. Ако има болезненост, процедурата може да изизква седация и аналгезия. След промивката през изводния канал може да бъде прилаган антибиотичен лосион. Понеже са лесни за употреба, в практиката много често се използват интрамамарни препарати. Важно е да се напомни, че повечето от тях съдържат кортикостероиди.Понеже се предполага, че сакулита е бактериален процес, не е уместно да се ползват кортикостероиди освен за кратък срок. Ако абсцеса на аналния сак е отворен, то се правят промивки с недразнещи дезинфектанти. Ако не е, може да се наложи хирургическо отваряне вентрално.

Понякога се налага и употреба на системни антибиотици, освен тези прилагани локално.

Постоянно повтарящи се пренапълвания, сакулити или абцедиране могат да доведат до необходимост от отстраняване на аналния сак. Усложненията след тази процедура не са чести, но може да има незадържане на изпражнения в резултат на травма на аналния клон на n . pudendus , или да се образува фистула след непълно отстраняване на аналния сак. Понеже незадържането на изпражненията е сериозен проблем, който често води до евтаназия, то това възможно усложнение винаги трябва да бъде обсъждано и да се предпочита медикаментозно лечение. Неоплазията е абсолютна индикация за отстраняване на аналния сак.

Аналната сакулоектомия е била традиционно компонент от третирането на перианална фистула при кучетата. Най-новите изследвания показват, че хирургическото третиране на това заболяване и асоциираните с него неврологични последствия могат да бъдат избегнати при много пациенти чрез употреба на циклоспорин / Matews & Sukhiani 1997/.Третираните с циклоспорин кучета са имали значително подобрение с чувствителна редукция на възпалената кожна повърхност и намаляване на дълбочината на фистулата. При контролната група е имало задълбочаване на заболяването за същия период. Пълно заздравяване на перианалната фистула е имало при 85% от третираните кучета. Неповлиялите се кучета са изисквали допълнително третиране с циклоспорин или хирургично лечение. Хирургичната намеса е била по-лека и по-малко радикална, когато е била предшествана от циклоспорин.

НЕОПЛАЗИЯ

Единствената описана неоплазия е аденокарцинома на апокринните жлези на аналния сак.Среща се предимно при възрастни женски и е типично наличието на плътни маси вентролатерално на ануса. Тези тумори често секретират паратиреоиден хормон, което води до хиперкалцемия, хипофосфатемия, полидипсия, полиурия. Хирургическото отстраняване е добро лечение ако няма метастази. Ако вече ги има, може да се опита и те да се отстранят. Аденокарциномите на апокринните жлези са много злокачествени и има чести рецидиви.В някои случаи е опитвана химиотерапия, но са необходими бъдещи изследвания за доказване на ефикасността и.

Заболявания на аналния сак има, макар и много по рядко и при котки.Патогенезата, клиниката и лечението са подобни на описаните при кучетата.

Тежките болести при кучетата

Както всички бозайници кучетата боледуват от много инфекциозни болести, а трите най-страшни от тях са Гана, Бяс и Парвовироза. Те се причиняват от вируси, а бесът е заразен и за хората. Източниците на инфекцията могат да бъдат болни животни или хора, трупове на заразении животни или суровини от тях, паразити, гризачи, почвата, водата, заразени медицински принадлежности и дори подметките на обувките ни, когато се приберем вкъщи. Всички инфекциозни болести имат инкубационен период, който може да продължи от 2часа до 20 дни, като през това време започват да се появяват първите признаци на болестта. След това започва клиничният период, когато могат да се наблюдават всички признаци на заболяването. Изходът може да бъде излекуване, преминаване в хорнична форма, или, както се случва най-често при тези три болести, смърт.

Много собственици на кучета смятат, че е достатъчно кучето да се ваксинира веднъж за да придобие имунитет за цял живот. Истината е, че за да се предпазят, е необходимо кучетата да се ваксинират всяка година с поливалентна ваксина (примерно ноби-вак) срещу няколко особено опасни болести, които включват беса, ганата, туберкулозата, хепатита, парвовирозата и др. Макар, че здравите възрастни кучета заболяват по-трудно, имунитетът трае само една година от ваксинирането, и рискът кучето да се разболее, когато тази година мине е висок. Домашните кучета трябва да се пазят от болни животни дори да са ваксинирани прецизно.

ПАРВОВИРОЗА (или Парвовирусен Ентерит)

Много тежка болест, заразна за кучета от всички възрасти, но особено опасна през първата им година. Причинява си от вирус от сем. Parvoviridae и се разпространява чрез екскрементите на заразени кучета.

Инкубационният период на Парвовирозата е 10 до 14 дни, а болестта протича свръхостро в две форми - чревна и миокардна. По-разпространена е чревната, като симптомите са чести повръщания и диария, вследствие на които настъпва обезводняване на организма, а ако не се вземат спешни мерки заболялото куче умира в рамките на 3 дни. Миокардната форма на болестта протича по-бавно и се изразява с възпаление на сърдечната мускилатура, изходът от нея също е летален. Лечението на Парвовирозата се провежда във ветеринарната клиника, като се предотвратява обезводняването, прави се кръвопреливане, дават се антибиотици, гама-глобулин и редица други кучешки лекарства. След боледуване у кучето се изгражда траен имунитет.

ГАНА (или кучешка Чума)

Ганата е заразно заболяване при младите кучета, което се среща най-често през възрастта от година, до година и половина. Причинява се от вирус от сем. Paramyxoviridae и се разпространява от болни животни, използвани принадлежности, помещения, а както и чрез човека и транспортните средства.

Инкубационният период трае 21 дена, а после болестта протича в белодробна, чревна и нервна форма. Най-ранните признаци са сух нос, лош апетит, умора, възпалени лигавици на очите и устата, гнойни секрети от носа и очите, слаба диария, и повишаване на температурата до 41*С. При силно куче болестта постепенно отшумява и температурата спада, на при слаб организъм след 2-3 дни се качва отново на 41*С. От носа изтичат слузесто-гнойни секрети, кучето се стахува от светлина, впоследствие дишането се затруднява, появяват се кашлица, развива се бронхопневмония. Кучето има запек, който се сменя с диария. Заболяването на храносмилателната система се проявява с тежко възпаление на стомашно-чревната лигавица, а при нервната форма кучето става страхливо, потиснато, получава нервни гърчове, парализират се задните крайници и опашката.

Лечението на болестта трябва да се започне веднага с инжектиране на серум срещу Гана, антибиотици, глюкоза, калций и сърдечни средства. При конюнктивит се промиват и очите. Кучето се държи в хигиенично помещение и се храни с лесносмилаеми храни – бульони и бебешки каши.

За да се предотврати болестта ваксинирането се прави в ранна възраст, а кучето се отглежда в добри хигиенни условия.

БЯС

Бесът е болест, острозаразна за всички видове бозайници, включително и за хората. Причинява се от вирус от сем. Rhabdoviridae , и се пренася от кучета, лисици, вълци, котки, гризачи и други. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички или драскотини по кожата.

Инкубационният период на беса може да продължи до два месеца. Болестта протича в две форми остра (буйна) и тиха (меланхолична). При острата форма кучето става капризно, крие се, страхува се от хората и не реагира на повикване. Има обилно слюнкоотделяне, трудно пие вода. Типичните му звукови сигнали се променят, става лошо, проявява силна агресия към други животни и хора. Не може да преглъща, не се храни, езикът му виси от устата, долната челюст и задницата се парализират. За 10-12 дена болното животно умира. Тихата форма се изразява с парализи, кучето е спокойно и тъжно, не може да се храни, има обилно слюнкоотделяне и умира за 2-5 дни.

Болното от бяс животно се унищожава незабавно независимо дали болестта му протича в остра или тиха форма. Ако човек е ухапан от заразено животно веднага се прави противобясна имунизация. Ваксината срещу бяс е задължителна за всички домашни кучета в България и се прави всяка година.

РАХИТ

Това е костно заболяване на подрастващите кучета, което се причинява от липса на витамин D и нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Рахитични животни не се срещат в естествена среда, защото те инстинктивно използват слънчевите лъчи нужни за усвояването на витамин D . В затворените апартаменти обаче прониква малко светлина, а и храненето на малкото куче обикновено е неправилно – дава му се обезкостено месо и каши с ниско съдържание на витамини.