История на Лабрадор ретривър

Историята на лабрадор ретривър
Историята на лабрадор ретривъра определено може да бъде проследена от 1700 - ната година в Канада. До този момент е имало две породи- Грейтър Нюфаундланд и Лесър Нюфаундланд. Тези две породи са били познати също и като кучетата на Грейтър и Лесър Сейнт Джон. Грейтър Нюфаундландът бил използван главно за тежка работа - работещи в отбор 4 кучета дърпат количка, заедно с водача , количката пълна с 200-300 кг риба. Грейтър Нюфаундландът бил по- голям от двете породи и притежавал по-дълга и гъста козина. Лесър Нюфаундландът бил гладкокосместо черно куче, което било без конкурент по смелост и издръжливост. Тези кучета били постоянни и верни спътници на рибарите в Лабрадорско море. След труден работен ден , който понякога продължавал по 20 часа, можело да се види как Лесър Нюфаундландът си играе с децата на риболовците.

Кучето на Св. Джон:

Лесър Нюфаундландът имал репутация много предано, лоялно куче, отличен другар в лова. Тези му качества поставили началото на внасянето на тези кучета във Великобритания. Там Лесър Нюфаундландът станал много популярен в по-големите имения и така започнала развъдна програма. През 1887 година третият граф на Малмсбъри написал в писмо до приятел:“Винаги съм наричал своите кучета лабрадори и съм пазил породата чиста, доколкото мога, от първото ми куче от Пуул (пристанище- по онова време, водещо сериозна оживена търговия с Нюфаундланди). Истинската порода може да се знае като притежаваща козина, която отхвърля водата като намазана с олио и с опашка като видра”.

Tретият граф на Малмсбъри:

Heron's Court, Malmesbury residence

За жалост не всеки развъдчик искал да запази породата чиста. В ранните дни на ловуване с кучета /това било около края на 18 -ти и началото на 19 -ти век/ кучето, което донасяло улова, било познато като “ретривър” и развъдчиците го кръстосвали, решавайки дали им харесват някои качества или способности за лов. Те развъждали дългокосмести и късокосмести, както и къдрави кучета. Естествено, че забелязали отличните качества на лабрадор ретривърите и ги кръстосали със своите линии. Потокът на гени на лабрадора е доминиращ до момента, когато той се смесва с друг тип породи. Качеството на лабрадора и външния му вид обикновено доминират над вида и характера на поколенията му.

До 1903 Лесър Нюфаундланда,вече знаен като Лабрадор Ретривър бил установен като отделна, истинска порода и му бил даден регистриран статут от Английският Развъден Клуб. Най-накрая ,през 1917 Американския Развъден Клуб забелязал Лабрадор Ретривъра като отделна ретривърска порода. Лабрадор Реетривър Клубът държи да запази основните работни качества на породата,затова е било запазено изискването, освен екстериорни качества, Лабрадора да притежава и добри работни качества. Но в наше време това е отпаднало.

Известността на лабрадор ретривъра може също да бъде тълкувана като скрито проклятие. Хората гледат на развъждането и продаването на кученца като начин за изкарване на пари. Затова започват да основават развъдници за кучета, които произвеждат стотици кучета.Много често развъдниците нямат интерес към породата.Техен единствен интерес са парите , които ще изкарат.В днешни дни Лабрадорите са склонни към заболяване от атрофия на периферията на ретината, тазобедрена дисплазия и дисплазия на ретината. За новия собственик е важно да намери възможно най-здравото куче не от човек, който фабрикува кученца, или хора, които развъждат кучета в задния си двор, а е важно да го намери от човечен, разумен и отговорен развъдчик.